Оценка на пародонталния риск

Процент кървене при сондиране (BOP)

Кървенето при сондиране (BOP) се определя чрез леко сондиране до дъното на джоба със стандартизирана пародонтална сонда.

Резултатът е дихотомен: положителен или отрицателен. Приложеният натиск не трябва да надвишава 0,25 N (25 g).

BOP се измерва на четири места на всеки зъб (мезиобукално, среднобукално, дистобукално и средноорално). Най-добре е това да става по квадранти – първо букалните измервания, след това оралните.

Индексът на кървене при сондиране представлява броят на положителните места, разделен на общия брой места и умножен по 100.

Брой пародонтални джобове с дълбочина при сондиране ≥5 mm

На всеки зъб внимателно се сондират четири места (мезиобукално, среднобукално, дистобукално и средноезично). Отбелязва се броят на джобовете с дълбочина 5 mm или повече.

При оценката на риска за пациента от прогресиране на заболяването броят на остатъчните джобове с дълбочина при сондиране ≥5 mm се оценява като втори рисков индикатор за рецидив на заболяването във функционалната диаграма за оценка на риска. Скалата е линейна, като критичните стойности по вектора са 2, 4, 6, 8, 10 и ≥12 %.

Пациентите с до 4 остатъчни джоба могат да се разглеждат като пациенти с относително нисък риск, а пациентите с повече от 8 остатъчни джоба – като лица с висок риск от рецидив на заболяването.

Брой загубени зъби

За целите на настоящата оценка на риска пълното съзъбие се състои от 28 зъба (мъдреците не се включват). Мъдреци, които са се преместили мезиално на мястото на вторите молари, се броят като втори молари.

Преброява се броят на зъбите, загубени от съзъбието без третите молари (28 зъба), независимо дали са били заместени. Скалата също е линейна, като критичните стойности по вектора са 2, 4, 6, 8, 10 и ≥12.

Пациентите с до 4 загубени зъба могат да се разглеждат като пациенти в категория с нисък риск, а пациентите с повече от 8 загубени зъба – като пациенти в категория с висок риск.

Процент костна загуба спрямо възрастта на пациента

Процентът костна загуба се оценява по рентгенови снимки на страничните зъби. Мястото с най-голяма загуба определя стойността на костната загуба.

За изходно ниво на костта се приема точка на 1 mm апикално от емайло-циментовата граница (CEJ). Костната загуба се оценява приблизително на стъпки от 10 %. Ако няма периапикални рентгенови снимки, могат да се използват захапкови (интерпроксимални) снимки. За целите на това приближение костната загуба се оценява на 10 % на mm.

При оценката на риска за пациента от прогресиране на заболяването степента на загуба на алвеоларна кост спрямо възрастта на пациента се оценява като четвърти рисков индикатор за рецидив на заболяването във функционалната диаграма за оценка на риска.

Системни фактори

Най-добре обоснованите доказателства за промяна на предразположението към заболяването и/или на прогресирането на пародонталното заболяване произхождат от проучвания при пациенти със захарен диабет тип I и тип II (инсулинозависим и неинсулинозависим).

Трябва да се има предвид, че влиянието на диабета върху пародонталните заболявания е документирано при пациенти с нелекувано пародонтално заболяване, докато към днешна дата няма ясни доказателства за лекувани пациенти. Разумно е обаче да се приеме, че влиянието на системните състояния може да засегне и рецидива на заболяването.

При оценката на риска за пациента от прогресиране на заболяването системните фактори се вземат предвид като пети рисков индикатор за рецидив във функционалната диаграма за оценка на риска само ако са известни. В този случай за този вектор се отбелязва зоната на висок риск. Ако не са известни или липсват, системните фактори не се вземат предвид при общата оценка на риска.

Фактори на околната среда

Употребата на тютюн – предимно под формата на пушене, а не на смъркане или дъвчене – влияе върху предразположението и върху резултата от лечението при пациенти с хроничен пародонтит.

При оценката на риска за пациента от прогресиране на заболяването факторите на околната среда, като например тютюнопушенето, трябва да се вземат предвид като шести рисков фактор за прогресиране на пародонталното заболяване във функционалната диаграма за оценка на риска.

Въпреки оскъдните налични доказателства, свързващи тютюнопушенето с по-лоши резултати по време на поддържащата пародонтална терапия (SPT), изглежда разумно силните пушачи (≥20 цигари на ден) да се включват в група с по-висок риск по време на поддържащото лечение.

Докато непушачите (NS) и бившите пушачи (FS: повече от 5 години след отказване) имат относително нисък риск от рецидив на пародонтита, силните пушачи (HS: пушещи повече от един пакет на ден) определено са с висок риск.

Случайните пушачи (OS: <10 цигари на ден) и умерените пушачи (MS: 10–19 цигари на ден) могат да се разглеждат като лица с умерен риск от прогресиране на заболяването.

Литература

LANG N P, TONETTI M S: Periodontal risk assessment (PRA) for patients in supportive periodontal therapy (SPT). Oral Health Prev Dent 1: 7-16 (2003).